ЗЕЛЕНА СЕДМИЦА – 1 – 6 ЮНИ
СВЕТОВЕН ДЕН НА ОКОЛНАТА СРЕДА – 5 ЮНИ
Световният ден на околната среда се провежда ежегодно на 5 юни. Целта е да се повиши осведомеността за нейните проблеми и да се насърчат действия за тяхното решаване. Зелената седмица включва периода от 1 до 6 юни и е част от отбелязването на Световния ден на околната среда. През Зелената седмица се организират различни събития, които да насърчат устойчиви практики и да повишат информираността за проблемите на околната среда. Всяка година се избира тема, която да обедини усилията и дейностите по време на Зелената седмица. Организират се различни дейности, като:
- Чистене на плажове и паркове.
- Природозащитни акции.
- Културни събития и образователни мероприятия.
- Засаждане на дървета.
Европейската Зелена седмица е събитие, посветено на това да бъдем осведомени относно необходимостта от вземане на спешни мерки за опазване на околната среда, както и да сме добре запознати с ползите от воденето на устойчив начин на живот. Тъй като светът е изправен пред значителни предизвикателства във връзка с изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и изчерпването на ресурсите, Европейският съюз поема инициатива за своевременно справяне с тези проблеми.
Текстилната промишленост се слави с високия си принос към влошаването на околната среда и най – вече със замърсяването на водните басейни с химически отпадъци. По този повод искаме да Ви разкажем за бозайник, който силно страда от загуба на местообитания – Lutra lutra или с други думи – Европейска речна видра.
Виждали ли сте някога видра?
Нямаме предвид на видеоклип в интернет, макар че там тези симпатични животни имат много почитатели. Всъщност видрите са разпространени из дивата природа на цяла България, а в световен мащаб различни подвидове се срещат от Европа до Азия, от Северна Америка до северните части на Африка, дори и в Амазония.
Европейска речна видра
Видрите са полуводни бозайници с дълги, гладки и гъвкави тела. Те са отлични плувци и гмурци. Зъбите им са специално пригодени за хващането на риба, а козината им е гъста и непромокаема, за да им пази топло. Дължината на телата на видрите варира между 57 и 95 см, без да се включва опашката, която обикновено е дълга около 35 – 45 см. Теглото им е между 5 и 7 кг за женските и 10 – 12 кг за мъжките. В света има 13 различни вида видри. В България се среща видът Европейска речна видра (Lutra lutra). До 30-те години на XX век е бил разпространен навсякъде и числеността е наближавала 5000 индивиди. През 50-те години обаче намалява застрашително, сочат данните в Червената книга на България. Към края на века, след въвеждане на законова защита и прекратяване на търговията с кожи на видри, популацията започва да се стабилизира. Според последните оценки към момента в страната има между 1000 и 1500 индивида. В Червената книга видът е класифициран като „уязвим“.
Подчертаваме, че ловът на видри е забранен от закона!
Къде в България има видри?
Видри има в цяла България на места до около 1400 м надм. височина. Те обитават естествени речни течения и затворени водоеми. Срещат се в равнини, планини, по дунавското крайбрежие, могат да се видят да ловуват и в Черно море. Най – плътна е популацията в Югоизточна България, на територията на Природен парк „Странджа“, около реките Велека и Резовска.
Видрите правят своите бърлоги в кухини, пукнатини, пънове, сред корените на дървета, в изоставени дупки на други животни, вдлъбнатини под мостове. Понякога изравняват участъци от растителността, за да ги използват като места за почивка. Предпочитат райони с изобилна крайбрежна растителност и, разбира се, с разнообразна храна.
Речни видри
С какво се храни видрата?
Тя е хищник и основната ѝ храна се състои от водни животни – риби, раци, жаби и блатни костенурки. Рибата е водещият компонент от диетата ѝ през цялата година, а раците са втората по важност плячка. Видрите обаче са опортюнистични и в зависимост от наличните количества могат да консумират и друга храна. Разнообразяват менюто си с горски плодове, водни растения, дребни земноводни и птици, водни насекоми, мекотели.
Защо видрата е ценен вид за екосистемата?
Видрите са на върха на хранителната верига във водоемите. Те са от решаващо значение за поддържането на екологичното равновесие във водните екосистеми, контролирайки числеността на популациите на рибите, недопускайки инвазивни видове риби да се развият масово и да изместят местните видове. Също така спомагат за разпространението на някои семена. Състоянието на популациите на видрите е много добър индикатор за екологичното състоянието на цели водосборни райони. То показва цялостното ниво на жизненост и стабилност на екосистемата на влажните зони.
Заплахи за видрите
Човешките дейности, които застрашават и увреждат речните местообитания и рибните популации, са и факторите, които застрашават самите видри. Речните прегради, коригирането на реки и пресушаването на влажни зони, замърсяването на водите, изсичането на крайречната растителност, засушаването в резултат на климатичните промени са само част от тях. Убиването на видри е незаконно, но за съжаление, се случва. Много често видрите стават жертва на хората, когато се заселят в близост до рибовъдни обекти, в които рибата се отглежда в незащитени водоеми. Но има много методи да се ограничи достъпът на видрите до водоемите, без да е нужно да се убиват тези интелигентни и застрашени животни. Видрата не живее само във водата – тя изминава и големи разстояния по сушата, търсейки подходящи водоеми. Бидейки полуводно животно, придвижването й по сушата обаче не е бързо и елегантно. По тази причина видрите често биват прегазвани от автомобили, когато пресичат пътища през тъмната част от денонощието, или стават жертви на скитащи кучета, от които е трудно да избягат.
Бебе видра
Необходими мерки за опазването на видрите и техния дом
Ако влажните зони изчезнат или бъдат безвъзвратно увредени, ще изчезнат и видрите, както и хиляди други растителни и животински видове. Според Червената книга на България необходимите мерки за опазването на вида включват: обявяване на речни мрежи за защитени територии и зони, възстановяване на крайбрежната растителност, осигуряване на проходи през пътищата, зарибяване, мониторинг и популяризиране на ролята на вида в екосистемите. Адекватните компенсации за щети от видри върху рибарници също са ключов фактор, както и прилагането на строги мерки срещу бракониерството. Изключително важно е да се грижим за влажните зони, защото те са убежища на невероятно биоразнообразие, част от което е и видрата, а и защото са места с огромно значение за здравето и благоденствието на нас, хората!
Източник: https://www.wwf.bg